eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
1 янв. 2007 г., 14:28

ТИ

1K 0 23

ТИ

 

Ще сетиш залеза как се стопява,

а нощите тихо остават червени.

Ти коса разпилей по пуста дъбрава

и после влюби се във мене...

 

Ще видиш най-ярката, светла звезда

във най-беззвездното време.

Ти просто подай ми нежно ръка

и после влюби се във мене...

 

Ще чуеш най-кротките нощни ромоли.

В най-лютия студ - овошки зелени.

Ти само повярвай във моята пролет

и после влюби се във мене...

 

                                      01.01.07.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0