Jan 1, 2007, 2:28 PM

ТИ

  Poetry
1K 0 23

ТИ

 

Ще сетиш залеза как се стопява,

а нощите тихо остават червени.

Ти коса разпилей по пуста дъбрава

и после влюби се във мене...

 

Ще видиш най-ярката, светла звезда

във най-беззвездното време.

Ти просто подай ми нежно ръка

и после влюби се във мене...

 

Ще чуеш най-кротките нощни ромоли.

В най-лютия студ - овошки зелени.

Ти само повярвай във моята пролет

и после влюби се във мене...

 

                                      01.01.07.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...