19 nov 2007, 16:52

Ти . . .

  Poesía » Otra
2.2K 1 10

Ти . . .

(На М.) 

 

Ти си на слънцето в лъчите.

В росата утринна си ти.

Ти си уханието на липите

и всичко винаги си ти!

 

 

 

Във всяка дума безпътечно те откривам.

Сезонно търся полъха на аромат.

Божествен чар, неспиращо намиране -

във тежко лято - дълго чакан хлад.

 

 

Ти мойта бурна свобода си -

неказано, дълбоко откровение.

Сатенен цвят на нежността си...

Ти, мое скъпо Вдъхновение!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....