Ти . . .
(На М.)
Ти си на слънцето в лъчите.
В росата утринна си ти.
Ти си уханието на липите
и всичко винаги си ти!
Във всяка дума безпътечно те откривам.
Сезонно търся полъха на аромат.
Божествен чар, неспиращо намиране -
във тежко лято - дълго чакан хлад.
Ти мойта бурна свобода си -
неказано, дълбоко откровение.
Сатенен цвят на нежността си...
Ти, мое скъпо Вдъхновение!
© Единствена Всички права запазени