Nov 19, 2007, 4:52 PM

Ти . . .

  Poetry » Other
2.2K 1 10

Ти . . .

(На М.) 

 

Ти си на слънцето в лъчите.

В росата утринна си ти.

Ти си уханието на липите

и всичко винаги си ти!

 

 

 

Във всяка дума безпътечно те откривам.

Сезонно търся полъха на аромат.

Божествен чар, неспиращо намиране -

във тежко лято - дълго чакан хлад.

 

 

Ти мойта бурна свобода си -

неказано, дълбоко откровение.

Сатенен цвят на нежността си...

Ти, мое скъпо Вдъхновение!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...