11 feb 2017, 17:58

Ти бе Любовта

667 0 15

Роди се в пламъка

           когато огнената лава

целуваше очите на водата

           от пяната създаде Афродита

и подари на хората Мечтата.

            Като вълшебница

омайваше сърцата

            когато бе нещастна

те кървяха

            но щом покълнеха

на обичта зрънцата

            крила им даваше

и те летяха.

            Умираха за теб

на кладата

            сравняваха те със звезда

слънца

            за теб се молеха

на Бог и Дявола

            ти беше всичко

беше Любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

На всички от поетичната общност по зрънце Любов!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...