Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
11 feb 2017, 17:58

Ти бе Любовта

662 0 15

Роди се в пламъка

           когато огнената лава

целуваше очите на водата

           от пяната създаде Афродита

и подари на хората Мечтата.

            Като вълшебница

омайваше сърцата

            когато бе нещастна

те кървяха

            но щом покълнеха

на обичта зрънцата

            крила им даваше

и те летяха.

            Умираха за теб

на кладата

            сравняваха те със звезда

слънца

            за теб се молеха

на Бог и Дявола

            ти беше всичко

беше Любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

На всички от поетичната общност по зрънце Любов!

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0