Роди се в пламъка
когато огнената лава
целуваше очите на водата
от пяната създаде Афродита
и подари на хората Мечтата.
Като вълшебница
омайваше сърцата
когато бе нещастна
те кървяха
но щом покълнеха
на обичта зрънцата
крила им даваше
и те летяха.
Умираха за теб
на кладата
сравняваха те със звезда
слънца
за теб се молеха
на Бог и Дявола
ти беше всичко
беше Любовта.
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
