Ти бе Любовта
Роди се в пламъка
когато огнената лава
целуваше очите на водата
от пяната създаде Афродита
и подари на хората Мечтата.
Като вълшебница
омайваше сърцата
когато бе нещастна
те кървяха
но щом покълнеха
на обичта зрънцата
крила им даваше
и те летяха.
Умираха за теб
на кладата
сравняваха те със звезда
слънца
за теб се молеха
на Бог и Дявола
ти беше всичко
беше Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
