Ти бе Любовта
Роди се в пламъка
когато огнената лава
целуваше очите на водата
от пяната създаде Афродита
и подари на хората Мечтата.
Като вълшебница
омайваше сърцата
когато бе нещастна
те кървяха
но щом покълнеха
на обичта зрънцата
крила им даваше
и те летяха.
Умираха за теб
на кладата
сравняваха те със звезда
слънца
за теб се молеха
на Бог и Дявола
ти беше всичко
беше Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
