11.02.2017 г., 17:58

Ти бе Любовта

661 0 15

Роди се в пламъка

           когато огнената лава

целуваше очите на водата

           от пяната създаде Афродита

и подари на хората Мечтата.

            Като вълшебница

омайваше сърцата

            когато бе нещастна

те кървяха

            но щом покълнеха

на обичта зрънцата

            крила им даваше

и те летяха.

            Умираха за теб

на кладата

            сравняваха те със звезда

слънца

            за теб се молеха

на Бог и Дявола

            ти беше всичко

беше Любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

На всички от поетичната общност по зрънце Любов!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...