Ти Лято, слънчево, горещо -
родило таз зелена шир,
с душите сякаш правиш нещо,
настава в нас безкраен пир.
Омайват ни със свойте песни -
игриви птици и щурци.
Сред твоите поля чудесни,
се гонят зайци и сърни.
С цветя красиви и с градини -
отрупани със сладък плод,
с потоци чисти и пенливи,
с гори изпълнени с живот.
Ти Лято си безценно, живо,
на твоите криле съм аз.
Мечтите в нас си възкресило,
със теб потъваме в екстаз!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados