6 ago 2014, 17:40

Ти ми напомни, че може да е светло

1.7K 0 40

 

 

                                                Ти ми напомни, че може да е светло

                                                                                                

 

 

Ти ми напомни,

че може да е светло.

И сега се облягаш

на хребетите на съня.

Дори когато те потапят

в замаяната морска гръд,

не спираш

да разлистваш мрака.

Слаб и износен е той,

а ти търсиш острието,

избрано за твоето сърце.

 

Един изровен блясък!

След безброй луни,

слънца и часове, в нощта,

която в утрото не вярваше

и звездите не докосваха

сърцето ù,

ти запали  мрака

и още много светлина...

 

ЧХ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много въздействащо! Поздравления!
  • И в моя мрак изведнъж стана светло, след като прочетох Благодаря, че предаваш светлината нататък!
  • Поздрав и от мен, за стиха и стила!
  • С ДВАТА_ВЪЛКА - "светлината зависи от нас...да даваме и да получаваме!"
    Останалото(за таланта), не мога да кажа, не съм компетентна!
  • Нели, Кръстина, Ели, Илияна - благодаря ви!
    Ена, утре вечер ще има ново.
    Благодаря ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...