Ти ми напомни, че може да е светло
Ти ми напомни, че може да е светло
Ти ми напомни,
че може да е светло.
И сега се облягаш
на хребетите на съня.
Дори когато те потапят
в замаяната морска гръд,
не спираш
да разлистваш мрака.
Слаб и износен е той,
а ти търсиш острието,
избрано за твоето сърце.
Един изровен блясък!
След безброй луни,
слънца и часове, в нощта,
която в утрото не вярваше
и звездите не докосваха
сърцето ù,
ти запали мрака
и още много светлина...
ЧХ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христов Всички права запазени
Благодаря, че предаваш светлината нататък!
