byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
15 abr 2009, 10:03

Ти много даде, но и много ми отне... 

  Poesía » De amor
929 0 8

 

 

 

 

 

Ти много даде, но и много ми отне...

Остана ми едничкото - да те обичам.

Очите ти ме бесиха, ръцете ти - море,

в тях удавих се, изгубих смисъл...

 

Разлях се в дланите ти като пясък,

ненужен никому и пръснах самота.

Ребро Адамово, а всъщност недостатък,

най-болящия от теб момент - жена.

 

Ти много даде, но и толкова ми взе...

Като вълна разбих се в твоя смутен бряг,

без дъх, аз те моля, за мъничко поне,

да ме допуснеш да прекрача твоя праг.

 

 

 

 

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е любовта - да даваш и да вземаш...
    Прекрасно е, Сияна.
    Поздрави!
  • Много истински стих!
    Хареса ми много!
  • В любовта е трудно да определелим колко сме дали и колко получили! Хубав стих!
  • Благодаря, приятели, че се спряхте при мен
  • Вълната не моли, тя завладява! Така че- действай!
  • Останало е най-чистото чувство, Сияна!
    А той ще отвърне на лирическата, със сигурност.
  • Истински чувства те вълнуват!Любов нарича се това!Чудесен стих!
  • Колкото и да ти е отнел не може да се сравнява с дареното от него. Няма нищо по-прекрасно от любовта. А когато човек обича трябва да е готов да даде всико, което му поискат, макар и това да го наранява!
Propuestas
: ??:??