Ти много даде, но и много ми отне...
Остана ми едничкото - да те обичам.
Очите ти ме бесиха, ръцете ти - море,
в тях удавих се, изгубих смисъл...
Разлях се в дланите ти като пясък,
ненужен никому и пръснах самота.
Ребро Адамово, а всъщност недостатък,
най-болящия от теб момент - жена.
Ти много даде, но и толкова ми взе...
Като вълна разбих се в твоя смутен бряг,
без дъх, аз те моля, за мъничко поне,
да ме допуснеш да прекрача твоя праг.