Apr 15, 2009, 10:03 AM
Ти много даде, но и много ми отне...
Ти много даде, но и много ми отне...
Остана ми едничкото - да те обичам.
Очите ти ме бесиха, ръцете ти - море,
в тях удавих се, изгубих смисъл...
Разлях се в дланите ти като пясък,
ненужен никому и пръснах самота.
Ребро Адамово, а всъщност недостатък,
най-болящия от теб момент - жена.
Ти много даде, но и толкова ми взе...
Като вълна разбих се в твоя смутен бряг,
без дъх, аз те моля, за мъничко поне,
да ме допуснеш да прекрача твоя праг.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много истински стих!
Хареса ми много! -
В любовта е трудно да определелим колко сме дали и колко получили! Хубав стих!
-
Благодаря, приятели, че се спряхте при мен
-
Вълната не моли, тя завладява! Така че- действай!
-
Останало е най-чистото чувство, Сияна!
А той ще отвърне на лирическата, със сигурност. -
Истински чувства те вълнуват!Любов нарича се това!Чудесен стих!
-
Колкото и да ти е отнел не може да се сравнява с дареното от него. Няма нищо по-прекрасно от любовта. А когато човек обича трябва да е готов да даде всико, което му поискат, макар и това да го наранява!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасно е, Сияна.
Поздрави!