byboJle4e`f (Сияна Георгиева) byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421
Apr 15, 2009, 10:03 AM

Ти много даде, но и много ми отне...

  Poetry » Love
1.1K 0 8

 

 

 

 

 

Ти много даде, но и много ми отне...

Остана ми едничкото - да те обичам.

Очите ти ме бесиха, ръцете ти - море,

в тях удавих се, изгубих смисъл...

 

Разлях се в дланите ти като пясък,

ненужен никому и пръснах самота.

Ребро Адамово, а всъщност недостатък,

най-болящия от теб момент - жена.

 

Ти много даде, но и толкова ми взе...

Като вълна разбих се в твоя смутен бряг,

без дъх, аз те моля, за мъничко поне,

да ме допуснеш да прекрача твоя праг.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0