Ти много даде, но и много ми отне...
Ти много даде, но и много ми отне...
Остана ми едничкото - да те обичам.
Очите ти ме бесиха, ръцете ти - море,
в тях удавих се, изгубих смисъл...
Разлях се в дланите ти като пясък,
ненужен никому и пръснах самота.
Ребро Адамово, а всъщност недостатък,
най-болящия от теб момент - жена.
Ти много даде, но и толкова ми взе...
Като вълна разбих се в твоя смутен бряг,
без дъх, аз те моля, за мъничко поне,
да ме допуснеш да прекрача твоя праг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
