С усмивка питаше ме защо все се страхувам,
на всичко се учуди, на всеки мой въпрос,
защо бях се заставил теб вечно да жадувам,
а този отговор не знаеш беше прост.
Отново с усмивка и друго ме попита
каква е таз тревога, защо тъй ми тежи,
ти не разбра изглежда че вечно се опитвам,
да бягам от примамка, да бягам от лъжи.
Очите тъй примамващи са сини,
зелени също, ала за мен са чужди те,
аз бранех любовта да не загине,
твойте черни ми стигат, в тях нещо се чете. ...