С усмивка питаше ме защо все се страхувам,

                                          на всичко се учуди, на всеки мой въпрос,

                                          защо бях се заставил теб вечно да жадувам,

                                          а този отговор не знаеш беше прост.

                                          Отново с усмивка и друго ме попита

                                          каква е таз тревога, защо тъй ми тежи,

                                          ти не разбра изглежда че вечно се опитвам,

                                          да бягам от примамка, да бягам от лъжи.

                                          Очите тъй примамващи са сини,

                                          зелени също, ала за мен са чужди те,

                                          аз бранех любовта да не загине,

                                          твойте черни ми стигат, в тях нещо се чете.

                                          Не ти не ме разбра, разбрах не ме разбра,

                                          когато всеки път уверен казвах,

                                          че тебе да загубя мен много ме е страх,

                                          че огъня поддържах дори, дори с дрязги. 

                                          С упреци аз исках ти все да отстояваш

                                          позиция пред всички, пред света,

                                          не се запитвам всичко дали днес осъзнаваш,

                                          ти просто не разбра какво е любовта.  

                                          В нея се страхуваш да не направиш грешка,

                                          избягваш в нея поглед примамлив и тъй ярък,

                                          в нея кръста носиш и за гърба е тежко,

                                          с усилие щом трябва по другия изгаряш.

                                          Съвети, подигравки ти вечно се преструваш,

                                          че няма ги макар да носят болка, нерви, 

                                          Тя не е за теб се правиш че никога не чуваш,

                                          ти спеше, на сърцето ударите отмервах.

                                          Не мога да повярвам че ти ми се присмя,

                                          разкъсвах облаците аз за луната в мрак,

                                          за тебе осветявах мъгливата тъма,

                                          но ти не ме разбра, но ти не ме разбра.

                                          03.02.2017