7 мар. 2017 г., 18:35

Ти не ме разбра

898 1 0

                                          С усмивка питаше ме защо все се страхувам,

                                          на всичко се учуди, на всеки мой въпрос,

                                          защо бях се заставил теб вечно да жадувам,

                                          а този отговор не знаеш беше прост.

 

                                          Отново с усмивка и друго ме попита

                                          каква е таз тревога, защо тъй ми тежи,

                                          ти не разбра изглежда че вечно се опитвам,

                                          да бягам от примамка, да бягам от лъжи.

 

                                          Очите тъй примамващи са сини,

                                          зелени също, ала за мен са чужди те,

                                          аз бранех любовта да не загине,

                                          твойте черни ми стигат, в тях нещо се чете.

 

                                          Не ти не ме разбра, разбрах не ме разбра,

                                          когато всеки път уверен казвах,

                                          че тебе да загубя мен много ме е страх,

                                          че огъня поддържах дори, дори с дрязги. 

 

                                          С упреци аз исках ти все да отстояваш

                                          позиция пред всички, пред света,

                                          не се запитвам всичко дали днес осъзнаваш,

                                          ти просто не разбра какво е любовта.  

 

                                          В нея се страхуваш да не направиш грешка,

                                          избягваш в нея поглед примамлив и тъй ярък,

                                          в нея кръста носиш и за гърба е тежко,

                                          с усилие щом трябва по другия изгаряш.

 

                                          Съвети, подигравки ти вечно се преструваш,

                                          че няма ги макар да носят болка, нерви, 

                                          Тя не е за теб се правиш че никога не чуваш,

                                          ти спеше, на сърцето ударите отмервах.

 

                                          Не мога да повярвам че ти ми се присмя,

                                          разкъсвах облаците аз за луната в мрак,

                                          за тебе осветявах мъгливата тъма,

                                          но ти не ме разбра, но ти не ме разбра.

 

                                          03.02.2017     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...