7 мар. 2017 г., 18:35

Ти не ме разбра

900 1 0

                                          С усмивка питаше ме защо все се страхувам,

                                          на всичко се учуди, на всеки мой въпрос,

                                          защо бях се заставил теб вечно да жадувам,

                                          а този отговор не знаеш беше прост.

 

                                          Отново с усмивка и друго ме попита

                                          каква е таз тревога, защо тъй ми тежи,

                                          ти не разбра изглежда че вечно се опитвам,

                                          да бягам от примамка, да бягам от лъжи.

 

                                          Очите тъй примамващи са сини,

                                          зелени също, ала за мен са чужди те,

                                          аз бранех любовта да не загине,

                                          твойте черни ми стигат, в тях нещо се чете.

 

                                          Не ти не ме разбра, разбрах не ме разбра,

                                          когато всеки път уверен казвах,

                                          че тебе да загубя мен много ме е страх,

                                          че огъня поддържах дори, дори с дрязги. 

 

                                          С упреци аз исках ти все да отстояваш

                                          позиция пред всички, пред света,

                                          не се запитвам всичко дали днес осъзнаваш,

                                          ти просто не разбра какво е любовта.  

 

                                          В нея се страхуваш да не направиш грешка,

                                          избягваш в нея поглед примамлив и тъй ярък,

                                          в нея кръста носиш и за гърба е тежко,

                                          с усилие щом трябва по другия изгаряш.

 

                                          Съвети, подигравки ти вечно се преструваш,

                                          че няма ги макар да носят болка, нерви, 

                                          Тя не е за теб се правиш че никога не чуваш,

                                          ти спеше, на сърцето ударите отмервах.

 

                                          Не мога да повярвам че ти ми се присмя,

                                          разкъсвах облаците аз за луната в мрак,

                                          за тебе осветявах мъгливата тъма,

                                          но ти не ме разбра, но ти не ме разбра.

 

                                          03.02.2017     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...