Ти - Полазникът в мойта душа
Да погледаме още със тебе звездите,
те дори да са много самотни,
пак проблясват със свойте искри
и примамливо смигат ни от небето.
Да подишаме още вечерния хлад.
С тези тръпки по мен да разкажа
на Вселената за жаждата в нас,
как ни стопля, когато сме двама.
Колко чудно красив е светът,
мойте длани щом в твоите лягат.
Звън от пиринчени зрънца е смехът,
когато с твоите устни ме слива.
Да разказвам ли още за ситни синци
във очите ми как със обич занизваш.
Как люлееш ме в свят от звезди
и в прегръдка от нежност заспиваш.
Ти - Полазникът в мойта душа,
Аз - букет теменужен в дланта ти.
Обич моя, ти си моята светла искра,
а без теб ще изгасне небето ми.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
