Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18 mar 2010, 9:02

Ти - Полазникът в мойта душа 

  Poesía » De amor
636 0 11

                                          
Да погледаме още със тебе звездите,
те дори да са много самотни,
пак проблясват със свойте искри
и примамливо смигат ни от небето.

Да подишаме още вечерния хлад.
С тези тръпки по мен да разкажа
на Вселената за жаждата в нас,
как ни стопля, когато сме двама.

Колко чудно красив е светът,
мойте длани щом в твоите лягат.
Звън от пиринчени зрънца е смехът,
когато с твоите устни ме слива.

Да разказвам ли още за ситни синци
във очите ми как със обич занизваш.
Как люлееш ме в свят от звезди
и в прегръдка от нежност заспиваш.

Ти - Полазникът в мойта душа,
Аз - букет теменужен в дланта ти.
Обич моя,  ти си моята светла искра,
а без теб ще изгасне небето ми.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??