Ти помниш ли онези вечери,
пияни от любов и огън див?
Телата ни в едно преплетени,
пулсиращи, изгарящи в екстаз?
И после тръгваше в нощта,
целуваше лицето ми на прага,
със устни запечатал любовта,
на мойте устни от нектара.
Оставах аз притихнала, самотна,
във празна стая със едно легло,
като сълза останала сиротна,
в постеля ледена от тишина. ...