Ти помниш ли?
Ти помниш ли онези вечери,
пияни от любов и огън див?
Телата ни в едно преплетени,
пулсиращи, изгарящи в екстаз?
пияни от любов и огън див?
Телата ни в едно преплетени,
пулсиращи, изгарящи в екстаз?
И после тръгваше в нощта,
целуваше лицето ми на прага,
със устни запечатал любовта,
на мойте устни от нектара.
Оставах аз притихнала, самотна,
във празна стая със едно легло,
като сълза останала сиротна,
в постеля ледена от тишина.
Ти помниш ли?
Сега не тръгваш всяка вечер,
но аз копнея за онази самота,
защото днес във твоето присъствие,
не виждам пламъка на любовта.
© Живка Иванова All rights reserved.
