Ти помниш ли?
Ти помниш ли онези вечери,
пияни от любов и огън див?
Телата ни в едно преплетени,
пулсиращи, изгарящи в екстаз?
пияни от любов и огън див?
Телата ни в едно преплетени,
пулсиращи, изгарящи в екстаз?
И после тръгваше в нощта,
целуваше лицето ми на прага,
със устни запечатал любовта,
на мойте устни от нектара.
Оставах аз притихнала, самотна,
във празна стая със едно легло,
като сълза останала сиротна,
в постеля ледена от тишина.
Ти помниш ли?
Сега не тръгваш всяка вечер,
но аз копнея за онази самота,
защото днес във твоето присъствие,
не виждам пламъка на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени
