Ти се връщаш в моя свят,
така, както го напусна.
И разбра, че е богат
и вълшебствата изпусна.
Дали ще те приема аз?
Даже и сама не зная.
Подари ми някой час
да мога пак да те позная.
Изборът ще бъде мой.
Разкаянието твое.
Обиди няма, няма бой.
Само потрошена стомна
от чувства, от надежден миг
за възможна обща бъдност.
Ти се връщаш. Не велик.
А като дете невръстен.
Аделина Колева
© Аделина Колева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима »