Ти се връщаш в моя свят,
така, както го напусна.
И разбра, че е богат
и вълшебствата изпусна.
Дали ще те приема аз?
Даже и сама не зная.
Подари ми някой час
да мога пак да те позная.
Изборът ще бъде мой.
Разкаянието твое.
Обиди няма, няма бой.
Само потрошена стомна
от чувства, от надежден миг
за възможна обща бъдност.
Ти се връщаш. Не велик.
А като дете невръстен.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
