Ти се връщаш в моя свят,
така, както го напусна.
И разбра, че е богат
и вълшебствата изпусна.
Дали ще те приема аз?
Даже и сама не зная.
Подари ми някой час
да мога пак да те позная.
Изборът ще бъде мой.
Разкаянието твое.
Обиди няма, няма бой.
Само потрошена стомна
от чувства, от надежден миг
за възможна обща бъдност.
Ти се връщаш. Не велик.
А като дете невръстен.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
