Ти се връщаш в моя свят,
така, както го напусна.
И разбра, че е богат
и вълшебствата изпусна.
Дали ще те приема аз?
Даже и сама не зная.
Подари ми някой час
да мога пак да те позная.
Изборът ще бъде мой.
Разкаянието твое.
Обиди няма, няма бой.
Само потрошена стомна
от чувства, от надежден миг
за възможна обща бъдност.
Ти се връщаш. Не велик.
А като дете невръстен.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
