7 нояб. 2024 г., 14:07

Ти се връщаш в моя свят

669 1 3

Ти се връщаш в моя свят,

така, както го напусна.

И разбра, че е богат

и вълшебствата изпусна.

 

Дали ще те приема аз?

Даже и сама не зная.

Подари ми някой час

да мога пак да те позная.

 

Изборът ще бъде мой.

Разкаянието твое.

Обиди няма, няма бой.

Само потрошена стомна

 

от чувства, от надежден миг

за възможна обща бъдност.

Ти се връщаш. Не велик.

А като дете невръстен.

 

 

Аделина Колева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

14 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на двамата. Хареса ми конкурса и реших да се пробвам.
  • Давам глас с пожелание да спечелиш конкурса, Аделаида!

    Превъзходно си го казала:

    "Изборът ще бъде мой.
    Разкаянието твое.
    Обиди няма, няма бой.
    Само потрошена стомна

    от чувства, от надежден миг
    за възможна обща бъдност.
    Ти се връщаш. Не велик.
    А като дете невръстен."

    Поздравявам те!
  • Поздравления и успех!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...