7.11.2024 г., 14:07

Ти се връщаш в моя свят

660 1 3

Ти се връщаш в моя свят,

така, както го напусна.

И разбра, че е богат

и вълшебствата изпусна.

 

Дали ще те приема аз?

Даже и сама не зная.

Подари ми някой час

да мога пак да те позная.

 

Изборът ще бъде мой.

Разкаянието твое.

Обиди няма, няма бой.

Само потрошена стомна

 

от чувства, от надежден миг

за възможна обща бъдност.

Ти се връщаш. Не велик.

А като дете невръстен.

 

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на двамата. Хареса ми конкурса и реших да се пробвам.
  • Давам глас с пожелание да спечелиш конкурса, Аделаида!

    Превъзходно си го казала:

    "Изборът ще бъде мой.
    Разкаянието твое.
    Обиди няма, няма бой.
    Само потрошена стомна

    от чувства, от надежден миг
    за възможна обща бъдност.
    Ти се връщаш. Не велик.
    А като дете невръстен."

    Поздравявам те!
  • Поздравления и успех!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....