25 abr 2009, 7:12

Ти си...

  Poesía
1.4K 0 15

Ти си моята първа любов
и последна навярно ще си,
не разцъфна във този живот,
но във другия - знам, че ще си.

Ти си моята дълга съдба
и нестихващ навеки копнеж,
нe разстла свойта нежна душа,
но поникна във въздуха свеж.

Ти си моят прокуден живот
и въздишка на спомен в нощта,
не достигна потайния брод,
но разпали навеки страстта.

Ти си моето вярно сърце
и прегръдка на плаха вълна,
не откри свойто друго лице,
но до гроб ще си в мойта душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...