25 abr 2009, 7:12

Ти си...

  Poesía
1.4K 0 15

Ти си моята първа любов
и последна навярно ще си,
не разцъфна във този живот,
но във другия - знам, че ще си.

Ти си моята дълга съдба
и нестихващ навеки копнеж,
нe разстла свойта нежна душа,
но поникна във въздуха свеж.

Ти си моят прокуден живот
и въздишка на спомен в нощта,
не достигна потайния брод,
но разпали навеки страстта.

Ти си моето вярно сърце
и прегръдка на плаха вълна,
не откри свойто друго лице,
но до гроб ще си в мойта душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...