Ти си моята първа любов
и последна навярно ще си,
не разцъфна във този живот,
но във другия - знам, че ще си.
Ти си моята дълга съдба
и нестихващ навеки копнеж,
нe разстла свойта нежна душа,
но поникна във въздуха свеж.
Ти си моят прокуден живот
и въздишка на спомен в нощта,
не достигна потайния брод,
но разпали навеки страстта.
Ти си моето вярно сърце
и прегръдка на плаха вълна,
не откри свойто друго лице,
но до гроб ще си в мойта душа.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
