Ти си моята първа любов
и последна навярно ще си,
не разцъфна във този живот,
но във другия - знам, че ще си.
Ти си моята дълга съдба
и нестихващ навеки копнеж,
нe разстла свойта нежна душа,
но поникна във въздуха свеж.
Ти си моят прокуден живот
и въздишка на спомен в нощта,
не достигна потайния брод,
но разпали навеки страстта.
Ти си моето вярно сърце
и прегръдка на плаха вълна,
не откри свойто друго лице,
но до гроб ще си в мойта душа.
© Наташа Басарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
