24 may 2009, 18:58

Ти си...

  Poesía » Otra
813 0 8

Ти си моите тежки окови

от глава до пети цял живот,

според тебе омайни любови

завинаги, сега и до гроб.

- Безрезервно обичам те - казваш -

за мене си въздух, вода,

без тебе животът е празен,

аз самият без теб съм лъжа.

И ме сриваш по-малко с годините

а "любовите" все по-силно тежат,

все още ги нося и жалко,

че докрай върху мен ще лежат.

Но не мисли, че безсилна съм вече

в яростен миг да отхвърля

тез вериги с любовите гнетни

и свободата си своя да върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е силно..и искрено..
    п.с. накрая можеш да оправиш малко ритъма и да изчистиш излишните срички..
  • Всичко можем да отхвърлим освен самата свобода. Поздрав!
  • Харесах категоричността на думите!
    Остава единствено да се осъществят!
    Желая ти го от все сърце!
    Прегръдка!
  • Силна е лирическата... но остават спомените... неотхвърлимите...
    Прегръщам те, Джуд!
  • Страхотно! Любовта не трябва да тежи! С любов е леко и свободно!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...