Ти си странно море
С теб говоря насън
и в деня ми присъстваш,
но стоиш все отвън,
с мен е твоята същност.
Ти си странно море
и ме галиш с вълнѝте,
искам в мене да спреш,
да прозра дълбините,
тези бури, които
нейде в тебе се раждат,
как се блъскат в скалите
и така ги изглаждат,
нека в мен да се блъскат,
да изваят душата
и обсипана с пръски
да запаля зората.
Слабост моя, потайна,
моя силна вода,
рана в твоята пазва,
нека аз съм солта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© любимка Todos los derechos reservados
