С теб говоря насън
и в деня ми присъстваш,
но стоиш все отвън,
с мен е твоята същност.
Ти си странно море
и ме галиш с вълнѝте,
искам в мене да спреш,
да прозра дълбините,
тези бури, които
нейде в тебе се раждат,
как се блъскат в скалите
и така ги изглаждат,
нека в мен да се блъскат,
да изваят душата
и обсипана с пръски
да запаля зората.
Слабост моя, потайна,
моя силна вода,
рана в твоята пазва,
нека аз съм солта.
© любимка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
