С теб говоря насън
и в деня ми присъстваш,
но стоиш все отвън,
с мен е твоята същност.
Ти си странно море
и ме галиш с вълнѝте,
искам в мене да спреш,
да прозра дълбините,
тези бури, които
нейде в тебе се раждат,
как се блъскат в скалите
и така ги изглаждат,
нека в мен да се блъскат,
да изваят душата
и обсипана с пръски
да запаля зората.
Слабост моя, потайна,
моя силна вода,
рана в твоята пазва,
нека аз съм солта.
© любимка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
