9 sept 2008, 12:44

tiempo 

  Poesía » Versos blancos
590 0 7

на една греда съм

от известно време

между къщите

запарвам мате

и гледам да не си ожуля бедрата

стискайки троха за хранене на палци

мога да пофлритувам

с крачолите на черния ти панталон

докато казвам

във света нищо не се губи, не знаеш ли

а ти да мълчиш

презокеанско презвитерианско презрително

требиен ма шери

два парадокса и половина

във високи чаши

дори без лед

прекрасно време за висене на конци

прозорци

очи с различен цвят

време с алабастрови капки

на една греда разстояние

между кътници пръсти дъх

мога да казвам

в колелото на вещицата е тайната

завъртяла съм го

а ти да мълчиш

тре биен

да храниш гълъби със залци мен

мисли чай

с изронени камъни от висящи обици

потъмнели от смях

купчина домашни сладки

захаросани до гадост

една греда - там съм

махтуб

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??