9 sept 2008, 12:44

tiempo

752 0 7

на една греда съм

от известно време

между къщите

запарвам мате

и гледам да не си ожуля бедрата

стискайки троха за хранене на палци

мога да пофлритувам

с крачолите на черния ти панталон

докато казвам

във света нищо не се губи, не знаеш ли

а ти да мълчиш

презокеанско презвитерианско презрително

требиен ма шери

два парадокса и половина

във високи чаши

дори без лед

прекрасно време за висене на конци

прозорци

очи с различен цвят

време с алабастрови капки

на една греда разстояние

между кътници пръсти дъх

мога да казвам

в колелото на вещицата е тайната

завъртяла съм го

а ти да мълчиш

тре биен

да храниш гълъби със залци мен

мисли чай

с изронени камъни от висящи обици

потъмнели от смях

купчина домашни сладки

захаросани до гадост

една греда - там съм

махтуб

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...