dressy (Зорница Николова)
218 595
9.09.2008 г., 12:44 ч.

tiempo 

  Поезия » Бели стихове
587 0 7

на една греда съм

от известно време

между къщите

запарвам мате

и гледам да не си ожуля бедрата

стискайки троха за хранене на палци

мога да пофлритувам

с крачолите на черния ти панталон

докато казвам

във света нищо не се губи, не знаеш ли

а ти да мълчиш

презокеанско презвитерианско презрително

требиен ма шери

два парадокса и половина

във високи чаши

дори без лед

прекрасно време за висене на конци

прозорци

очи с различен цвят

време с алабастрови капки

на една греда разстояние

между кътници пръсти дъх

мога да казвам

в колелото на вещицата е тайната

завъртяла съм го

а ти да мълчиш

тре биен

да храниш гълъби със залци мен

мисли чай

с изронени камъни от висящи обици

потъмнели от смях

купчина домашни сладки

захаросани до гадост

една греда - там съм

махтуб

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??