tiempo
на една греда съм
от известно време
между къщите
запарвам мате
и гледам да не си ожуля бедрата
стискайки троха за хранене на палци
мога да пофлритувам
с крачолите на черния ти панталон
докато казвам
във света нищо не се губи, не знаеш ли
а ти да мълчиш
презокеанско презвитерианско презрително
требиен ма шери
два парадокса и половина
във високи чаши
дори без лед
прекрасно време за висене на конци
прозорци
очи с различен цвят
време с алабастрови капки
на една греда разстояние
между кътници пръсти дъх
мога да казвам
в колелото на вещицата е тайната
завъртяла съм го
а ти да мълчиш
тре биен
да храниш гълъби със залци мен
мисли чай
с изронени камъни от висящи обици
потъмнели от смях
купчина домашни сладки
захаросани до гадост
една греда - там съм
махтуб
© Зорница Николова All rights reserved.
