pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
13 jun 2019, 20:27

Тих стих 

  Poesía » Otra
639 10 13

- Баща си ли желейш? Недей така!

Не се обличай в тази жега в черно!

Жената ме държеше за ръка,

бе истински загрижена, наверно.

 

Не можех нищо да и кажа аз.

Сълзите ми, от ада по-горещи, 

попиваха във жадния ми глас

и бяха най-естественото нещо.

 

Но по-естествена, дори от тях

бе болката под черното ми скрита.

В съня към татко с ангели летях,

сабудех ли се, исках да ги сритам.

 

Защо, когато вече си разбрал

какво пожертвал е за теб бащата,

за миг го грабва онзи ангел бял,

животът му отскубнал със душата?

 

Кой има право да определи

каква желейка за баща се носи?

От двадесет години ме боли.

Стихът е тих. Крещят във мен въпроси.

 

13.06.2019

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Райничко, да знаеш само колко си ми близка! И как ме усещаш, дори повече от сестра! Тежи ми, че прегръдките ни са само виртуални...
  • Болката е оправдана при тези загуби. Въпросите са най беззащитната ярост на безсилието.

    Прегръщам те
  • Споделяш тъгата ми с тази прегръдка и аз съм ти благодарна, Руми!
    Присъствието ти под моите стихове ме прави винаги щастлива!
  • Тук просто ще си помълча, защото думите ми не могат да изразят това, което почувствах! Прегръщам те, Мария!
  • Тихата тъга ражда такива стихове, Рози!
    А ние винаги ще си тъгуваме за тях, нашите близки в отвъдното...
  • Ангелче, годишнината на баща ми е точно днес и съвпада с Черешовата задушница.
    Надявам се и татко да се зарадва на това стихотворение... И нека почиват в мир всичките ни близки!
  • Наде, толкова много ме зарадва със стихотворното продължение-коментар, прегърна ме с топлата си нежност Благодаря ти!
    Човешка светлина има и във вашите послания под стихотворението, Иван и Влади, сполай ви за съпричастността в думите!
  • Стихът ти тих небесните камбани,
    разплака. За човека и бащата.
    Любов и мъка. Спомен ще остане
    и белият му ангел, във душата...

    Прегръщам те, Марийче!
  • Болката от раздялата с близък човек се трудно забравя и неподвластна на времето!
  • Съхранила съм двадесет години спомена от това как се почувствах тогава след съвета на тази непозната жена. Никога не съм очаквала, че ще се превърне в стих.
    Прегръщам те, Силви!
  • Тих и дави в плач. Прегръщам те Мария.
  • От истината винаги боли,
    особено когато в стих е вплетена...
    Благодаря ти за сълзите, проляти за моя баща, Светулчице!
  • Разплака ме,Мария!
Propuestas
: ??:??