- Баща си ли желейш? Недей така!
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз.
Сълзите ми, от ада по-горещи,
попиваха във жадния ми глас
и бяха най-естественото нещо.
Но по-естествена, дори от тях
бе болката под черното ми скрита.
В съня към татко с ангели летях,
сабудех ли се, исках да ги сритам. ...