Тих стих
- Баща си ли желейш? Недей така!
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз.
Сълзите ми, от ада по-горещи,
попиваха във жадния ми глас
и бяха най-естественото нещо.
Но по-естествена, дори от тях
бе болката под черното ми скрита.
В съня към татко с ангели летях,
сабудех ли се, исках да ги сритам.
Защо, когато вече си разбрал
какво пожертвал е за теб бащата,
за миг го грабва онзи ангел бял,
животът му отскубнал със душата?
Кой има право да определи
каква желейка за баща се носи?
От двадесет години ме боли.
Стихът е тих. Крещят във мен въпроси.
13.06.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
