ТИХА КРАСОТА
Претъркулиха се делниците празни.
В гърдите ми увисна болно лято
и слънцето във своя плам залязва.
Есента пристъпва със своя цвят искрящ
и златен.
И улиците опустяха. Глъч от болка
се стаява в клоните на голите дървета.
Отидоха си птиците, след тях тревога
се пробужда и ехото в смълчаното отеква.
И утрото дъждовно по перваза ми протяга
ръцете си студени, тръпнещи крила,
а очите пият всяка капка жадно,
дъждът поражда нежност, тиха красота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
