byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Aug 22, 2007, 11:45 AM

ТИХА КРАСОТА 

  Poetry
622 0 12


Претъркулиха се делниците празни.
В гърдите ми увисна болно лято
и слънцето във своя плам залязва.
Есента пристъпва със своя цвят искрящ
                          и златен.

И улиците опустяха. Глъч от болка
се стаява в клоните на голите дървета.
Отидоха си птиците, след тях тревога
се пробужда и ехото в смълчаното отеква.

И утрото дъждовно по перваза ми протяга
ръцете си студени, тръпнещи крила,
а очите пият всяка капка жадно,
дъждът поражда нежност, тиха красота.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??