byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
22.08.2007 г., 11:45 ч.

ТИХА КРАСОТА 

  Поезия
623 0 12


Претъркулиха се делниците празни.
В гърдите ми увисна болно лято
и слънцето във своя плам залязва.
Есента пристъпва със своя цвят искрящ
                          и златен.

И улиците опустяха. Глъч от болка
се стаява в клоните на голите дървета.
Отидоха си птиците, след тях тревога
се пробужда и ехото в смълчаното отеква.

И утрото дъждовно по перваза ми протяга
ръцете си студени, тръпнещи крила,
а очите пият всяка капка жадно,
дъждът поражда нежност, тиха красота.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??