ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
6 feb 2013, 14:51

Тиха пролет

1.6K 0 19

Вали тъй тихо по ръцете ми
горещият ти нежен дъжд,
докосваш с устните сърцето ми
и ожаднява в мене мъж...
А страстите са вино тръпно,
със всяка глътка твоят дъх
опива, пролетно напъпва
в прекрасен, цветен, розов връх...
Изгубвам страстния си порив
в прегръдката на чакан стон -
душите ни са чисто голи
и яздят огнен вихрогон...
Телата ни са птици в полет,
докосващи се със криле,
след миг ще кацнем в тиха пролет
и времето за нас ще спре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0