ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Feb 6, 2013, 2:51 PM

Тиха пролет

  Poetry » Erotic
1.6K 0 19

Вали тъй тихо по ръцете ми
горещият ти нежен дъжд,
докосваш с устните сърцето ми
и ожаднява в мене мъж...
А страстите са вино тръпно,
със всяка глътка твоят дъх
опива, пролетно напъпва
в прекрасен, цветен, розов връх...
Изгубвам страстния си порив
в прегръдката на чакан стон -
душите ни са чисто голи
и яздят огнен вихрогон...
Телата ни са птици в полет,
докосващи се със криле,
след миг ще кацнем в тиха пролет
и времето за нас ще спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0