Тиха пролет
Вали тъй тихо по ръцете ми
горещият ти нежен дъжд,
докосваш с устните сърцето ми
и ожаднява в мене мъж...
А страстите са вино тръпно,
със всяка глътка твоят дъх
опива, пролетно напъпва
в прекрасен, цветен, розов връх...
Изгубвам страстния си порив
в прегръдката на чакан стон -
душите ни са чисто голи
и яздят огнен вихрогон...
Телата ни са птици в полет,
докосващи се със криле,
след миг ще кацнем в тиха пролет
и времето за нас ще спре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
