31 ago 2013, 19:01

Тихата трева 

  Poesía
550 0 3

ТИХАТА ТРЕВА

Безвкусен залък сдъвка любовта.
Облече се и тръгна без причина.
Посрещна я там тъжната луна,
погледна я и тихичко отмина.

Остана няма, някак на шега,
прегърнала нощта неотразима.
Отрони малка, бисерна сълза
и тръгна си недоверчива.

Изгубена в тихата трева,
забулена от мрака на Всемира,
пробуди се в нея любовта,
завърна се отново тя щастлива.

Галина Москова

© Галина Москова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??