Тихата трева
895
0
3
ТИХАТА ТРЕВА
Безвкусен залък сдъвка любовта.
Облече се и тръгна без причина.
Посрещна я там тъжната луна,
погледна я и тихичко отмина.
Остана няма, някак на шега,
прегърнала нощта неотразима.
Отрони малка, бисерна сълза
и тръгна си недоверчива.
Изгубена в тихата трева,
забулена от мрака на Всемира,
пробуди се в нея любовта,
завърна се отново тя щастлива.
Галина Москова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Москова Todos los derechos reservados
