rozalin (Галина Москова) rozalin (Галина Москова)
30
Aug 31, 2013, 7:01 PM

Тихата трева

  Poetry
893 0 3

ТИХАТА ТРЕВА

Безвкусен залък сдъвка любовта.
Облече се и тръгна без причина.
Посрещна я там тъжната луна,
погледна я и тихичко отмина.

Остана няма, някак на шега,
прегърнала нощта неотразима.
Отрони малка, бисерна сълза
и тръгна си недоверчива.

Изгубена в тихата трева,
забулена от мрака на Всемира,
пробуди се в нея любовта,
завърна се отново тя щастлива.

Галина Москова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Москова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0