Тихата трева
891
0
3
ТИХАТА ТРЕВА
Безвкусен залък сдъвка любовта.
Облече се и тръгна без причина.
Посрещна я там тъжната луна,
погледна я и тихичко отмина.
Остана няма, някак на шега,
прегърнала нощта неотразима.
Отрони малка, бисерна сълза
и тръгна си недоверчива.
Изгубена в тихата трева,
забулена от мрака на Всемира,
пробуди се в нея любовта,
завърна се отново тя щастлива.
Галина Москова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Москова Всички права запазени
