2 oct 2011, 17:30

Тихи знамена 

  Poesía » Otra
707 0 14
Победата е като къс месо,
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.

Победата е кратка. Като дъх -

последният, откъснат от умиращ,
но знамето забил на връх,
отдето враг със смърт се спира.

А тихите победи си мълчат,

развяват делника си на заспиване:
че вечните огньове не горят,
а смъртите - от други провокирани.

И атакуват, втурват се напред,

сънуват поражения след боя...
Не ставай. Рано е - към три без пет.
Аз шия знамето си за герои.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет, Иван! Ценя ти мнението, човек
  • " Ако загина на война
    жал никого не ще попари." И още:

    "Смешна жал, нелепа жал,
    в грохотно, жестоко време!"

    В типично Дебеляновски стил стих! - дълбоко човешки, философски, проникновен! Възхитен съм от поезията ти!
  • Благодаря ви Елица, Пламена,Роси, Илко, Чоно, Силве! Що се отнася до мотото, Краси, може - да! Добре си се сетил, аз не бях Благодаря на Виктор, Мария и Шушка, на Мишо, Ваня, Кети, Петя и Минка! Приветствам ви, хора!
  • Поздравявам те!
  • Поздравления за чудесния стих, Юле!
  • Много хубав стих! Поздравления за това философско прозрение!
  • Силен и хубав стих!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • сънуват поражения след боя...
    Поздрав, силен стих!
  • За героите са знамената, славата и историята помни най-вече тях, защото те я пишат.
    Може би финалното двустише на Дебеляновата "Тиха победа" би било добро мото:
    "а нейде гордо и далеч
    плющят победни знамена!... "
  • !
  • "А тихите победи си мълчат..."

    !!!
  • Много ама много ми хареса
    Браво
  • С дълбок философски заряд е стихът ти, Юлианка!
    Чета те и в другия сайт.
    Харесвам стила ти...
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??