2 oct 2011, 17:30

Тихи знамена

  Poesía » Otra
854 0 14
Победата е като къс месо,
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.

Победата е кратка. Като дъх -

последният, откъснат от умиращ,
но знамето забил на връх,
отдето враг със смърт се спира.

А тихите победи си мълчат,

развяват делника си на заспиване:
че вечните огньове не горят,
а смъртите - от други провокирани.

И атакуват, втурват се напред,

сънуват поражения след боя...
Не ставай. Рано е - към три без пет.
Аз шия знамето си за герои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, Иван! Ценя ти мнението, човек
  • " Ако загина на война
    жал никого не ще попари." И още:

    "Смешна жал, нелепа жал,
    в грохотно, жестоко време!"

    В типично Дебеляновски стил стих! - дълбоко човешки, философски, проникновен! Възхитен съм от поезията ти!
  • Благодаря ви Елица, Пламена,Роси, Илко, Чоно, Силве! Що се отнася до мотото, Краси, може - да! Добре си се сетил, аз не бях Благодаря на Виктор, Мария и Шушка, на Мишо, Ваня, Кети, Петя и Минка! Приветствам ви, хора!
  • Поздравявам те!
  • Поздравления за чудесния стих, Юле!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...