Тихи знамена
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.
Победата е кратка. Като дъх -
последният, откъснат от умиращ,
но знамето забил на връх,
отдето враг със смърт се спира.
А тихите победи си мълчат,
развяват делника си на заспиване:
че вечните огньове не горят,
а смъртите - от други провокирани.
И атакуват, втурват се напред,
сънуват поражения след боя...
Не ставай. Рано е - към три без пет.
Аз шия знамето си за герои.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Все права защищены
