2 окт. 2011 г., 17:30

Тихи знамена

853 0 14
Победата е като къс месо,
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.

Победата е кратка. Като дъх -

последният, откъснат от умиращ,
но знамето забил на връх,
отдето враг със смърт се спира.

А тихите победи си мълчат,

развяват делника си на заспиване:
че вечните огньове не горят,
а смъртите - от други провокирани.

И атакуват, втурват се напред,

сънуват поражения след боя...
Не ставай. Рано е - към три без пет.
Аз шия знамето си за герои.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Иван! Ценя ти мнението, човек
  • " Ако загина на война
    жал никого не ще попари." И още:

    "Смешна жал, нелепа жал,
    в грохотно, жестоко време!"

    В типично Дебеляновски стил стих! - дълбоко човешки, философски, проникновен! Възхитен съм от поезията ти!
  • Благодаря ви Елица, Пламена,Роси, Илко, Чоно, Силве! Що се отнася до мотото, Краси, може - да! Добре си се сетил, аз не бях Благодаря на Виктор, Мария и Шушка, на Мишо, Ваня, Кети, Петя и Минка! Приветствам ви, хора!
  • Поздравявам те!
  • Поздравления за чудесния стих, Юле!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...