Тихи знамена
Победата е като къс месо,
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.
Победата е кратка. Като дъх -
последният, откъснат от умиращ,
но знамето забил на връх,
отдето враг със смърт се спира.
А тихите победи си мълчат,
развяват делника си на заспиване:
че вечните огньове не горят,
а смъртите - от други провокирани.
И атакуват, втурват се напред,
сънуват поражения след боя...
Не ставай. Рано е - към три без пет.
Аз шия знамето си за герои.
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.
Победата е кратка. Като дъх -
последният, откъснат от умиращ,
но знамето забил на връх,
отдето враг със смърт се спира.
А тихите победи си мълчат,
развяват делника си на заспиване:
че вечните огньове не горят,
а смъртите - от други провокирани.
И атакуват, втурват се напред,
сънуват поражения след боя...
Не ставай. Рано е - към три без пет.
Аз шия знамето си за герои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
