Oct 2, 2011, 5:30 PM

Тихи знамена

  Poetry » Other
856 0 14
Победата е като къс месо,
размахан след лова на дивеч.
И в ъгъла на знамето - везмо,
бродирано със кръв приживе.

Победата е кратка. Като дъх -

последният, откъснат от умиращ,
но знамето забил на връх,
отдето враг със смърт се спира.

А тихите победи си мълчат,

развяват делника си на заспиване:
че вечните огньове не горят,
а смъртите - от други провокирани.

И атакуват, втурват се напред,

сънуват поражения след боя...
Не ставай. Рано е - към три без пет.
Аз шия знамето си за герои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привет, Иван! Ценя ти мнението, човек
  • " Ако загина на война
    жал никого не ще попари." И още:

    "Смешна жал, нелепа жал,
    в грохотно, жестоко време!"

    В типично Дебеляновски стил стих! - дълбоко човешки, философски, проникновен! Възхитен съм от поезията ти!
  • Благодаря ви Елица, Пламена,Роси, Илко, Чоно, Силве! Що се отнася до мотото, Краси, може - да! Добре си се сетил, аз не бях Благодаря на Виктор, Мария и Шушка, на Мишо, Ваня, Кети, Петя и Минка! Приветствам ви, хора!
  • Поздравявам те!
  • Поздравления за чудесния стих, Юле!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...