18 jul 2009, 21:01

Тихо 

  Poesía » Filosófica
888 0 23

 

 

 

По улиците хорските следи

са тъжна есен, листопадна,

във шепите си стиснали мечти,

които тихичко животът им ограбва.

 

 

Дърветата се вричат във дъжда,

а той самотно клоните им гали,

най-пълните си капки нераздал

на жадното във корените стари.

 

 

От къщите - невиждащи очи

протягат се лениво към безкрая,

а светлото в ръцете им мълчи

и топлото в душите им догаря.

 

 

И въпреки тъгата и умората

на времето в забързаните дни,

да вярвам още мога в хората,

дори да продължава да вали...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??